Национален парк „Езерото Керкини“, История, последна част.
НАБЛЮДЕНИЕ НА ПТИЦИ
Националният парк „Езерото Керкини“ е отворен за наблюдение на птици 365 дни в годината. Достъпът до района е лесен през всички сезони. Езерните брегове са достъпни на изток и запад, докато на югозапад павираният път Литотопу – Керкини, който следва бреговата линия на езерото по-голямата част от него, предлага уникални възможности за наблюдение на птици. На север достъпът се осигурява от малкото пристанище в Мандраки.
В допълнение към лесния достъп до по-голямата част от бреговата линия на езерото, значително предимство е фактът, че наблюдателят винаги е по-високо от нивото на езерото и има безпрепятствена гледка от всяка точка във всяка посока, както и възможността да наблюдава голям брой от многобройни и редки видове птици без затруднения.
Допълнително предимство на района, което едва ли ще намерите в друг регион на Европа, е, че поради функционирането на езерото с различните му нива през сезона, Керкини е място за зимуване, размножаване или накрая станция за почивка и хранене по време на миграционните периоди.
ПТИЦИ ПРЕЗ РАЗЛИЧНИТЕ СЕЗОНИ НА ГОДИНАТА
През пролетта нивото на водата в езерото се повишава и пейзажът е различен ден след ден. 130 различни вида птици могат да бъдат открити в Керкини по време на размножителния период. Последните фламинго напускат района в началото на март. Пролетната миграция е започнала и много врабчови птици се наблюдават в блатата и храсталаците в целия район. Големи ята рододендронови пеликани преминават през влажната зона по пътя си към местата си за размножаване. Птичата колония в крайречната гора кипи от живот, корморани, олуши, различни видове чапли, медноглави и гмурци отглеждат малките си по дърветата, а има и много плаващи гнезда на големи гребенести гмурци, лиски, водни кокошки и черни гмурци. В планините гнездят чернокоремни чайки, змийски орли, малки водни бикове, малки кресливи орли и други грабливи птици, докато почти всички видове кълвачи могат да бъдат чути и видени да търсят храна. На няколко дървета, главно край реката, птици тъкачи строят гнездата си по клони над водата. Накрая, славеи, главоноги, мухоловки, лозарки, пчелояди и обикновени дъждосвирци се превръщат в най-честите фигури в ежедневното скитане на посетител на Националния парк „Езерото Керкини“.
През лятото малките на всички видове вече летят и търсят храна почти сами. Нивото на водата постепенно започва да намалява. Идеален период за наблюдение на огромни ята корморани и пеликани, които ловят риба в различни райони на езерото и в безкрайни редици се придвижват от местата за размножаване към местата за хранене и обратно. Чаплите се хранят в плитките води, както и по бреговата линия на езерото. Много хищни птици посещават крайбрежните райони, тъй като навсякъде има много храна и те могат лесно да ловуват, подготвяйки се за миграционното си пътуване, което започва в края на лятото.
През есента нивото на водата в езерото обикновено е на най-ниските си нива. Есенната миграция е в ход. Големи ята рододендронови пеликани използват района за няколко дни като място за почивка и хранене по време на преместването си към Африка. Малките гъски ще се появят около началото на октомври и обикновено в първите дни могат да бъдат по-лесно наблюдавани по бреговете на източния насип. Броят на фламинго нараства всеки ден и ще достигне максималното си присъствие на птици в края на ноември. В средата на октомври районът посреща и първите групи жерави. Грабливите птици, които ще зимуват в района, правят първите си полети в началото на ноември. Накрая, блатни птици и патици се стичат с хиляди и се наблюдават в калните плитчини на района.
През зимата големи ята патици и гъски пристигат в района, за да презимуват. Голям брой кресливи орли се наблюдават в крайречната гора и околността, докато белоопашати орли, скални орли и царски орли ловуват в по-широката зона на езерото. Много редки видове патици се наблюдават в смесени групи, като ферентиния, марлини, черноглави патици, горски патици, патици джуджета и обикновени патици, докато в някои години районът е домакин на марлини и обикновени патици. Сребърните пеликани започват активното си присъствие до рибарите, които ги хранят. Ако условията станат трудни, малките белочели гъски могат да се преместят чак до делтата на Еврос, но за кратко време се връщат в Керкини, за да се подготвят за дългото пътуване обратно до местата си за размножаване в Северна Норвегия. Жизненият цикъл на Националния парк приключва точно преди пролетта, към последните дни на февруари, когато кормораните вече са в малкото останали дървета в крайречната гора, поправяйки гнездата си за предстоящия размножителен сезон.
Семейството на Kerkini Houses ви очаква да организираме престоя си тук заедно, да потърсим заедно коя от нашите къщи ще се превърне в „ваш дом, на наше място“.
Източник на информация: OFYPEKA
