Национален парк „Езерото Керкини“, История, част 1
Национален парк „Езерото Керкини“ се намира в северозападната част на префектура Серес. Влажната зона Керкини, която представлява централната част на Националния парк, е една от 10-те влажни зони с международно значение в Гърция, известни още като влажни зони от Рамсарската конвенция.
Тя е и една от 196-те важни орнитологични зони (IBA) на Гърция и специална защитена зона (SPA 79/409/EEC, изменена с Директива 2009/147/EEC), както и зона от мрежата NATURA 2000 (Директива 92/43/EEC).
Езерото е създадено през 1932 г. с изграждането на язовир на река Стримон, в северозападната част на равнината Серес близо до село Литотопос, изграждането на голям насип от източната страна на езерото и по-малък от западната страна, който е защитавал селището Керкини. Целта на създаването на езерото е била да спре притока на река Стримон, да задържи транспортираните материали и да напоява равнината на Сер. На мястото, където е създадено, в древността е имало малки езера, както и постоянни и временни блата. В южната част на равнината на Сер се е намирало езерото Ахину, което е пресъхнало по същото време.

Районът на днешния град Керкини през 1914 г.
Стримон извира от планината Витоша в България и тече през Рупелския проток в Сереската равнина, където обикновено следва югоизточна посока, за да се влее накрая в Стримонския залив. През двадесетте години 1914-1934 г. са настъпили 5 големи промени в речното корито, докато в периода 1918-1934 г. са настъпили 7 години наводнения. По време на Малоазиатската катастрофа в района се заселват голям брой бежанци. Мизерните условия на живот и маларията, която е била ендемична в района, водят до смъртта на приблизително 20% от бежанците. Това вероятно е основната причина, която подтиква гръцката държава да изгради големи проекти за подобряване на земята в равнините на Македония, а именно рехабилитация на бежанците и борба с маларията.

Районът на днешната префектура Серес, какъвто е бил през 1914 г.
Строителните работи в равнината на Сер са извършени от съвместното предприятие на американските компании John Monks & Sons – Ulen & Company. В допълнение към изграждането на езерото, договорът на компаниите включва много други работи, като например отклоняване и обграждане на река Стримон нагоре по течението на езерото, отводняване на езерото Ахинос, подреждане и обграждане на речното корито надолу по течението на езерото, обграждане на канавката Белица и основните потоци в равнината и изграждане на 3 водовземания и главни канали за напояване.
Тези работи, с изключение на участъка от речното корито на Стримон, който преминава през бившето езеро Ахинос, са завършени за 7 години. През следващите десетилетия са реализирани различни проекти, главно тези, свързани с района на Керкини (изграждане на нов язовир и диги за увеличаване на капацитета на езерото, пренареждане на речното корито нагоре по течението на езерото и напоителни проекти в равнината). Тези проекти са завършени през 80-те години на миналия век, но много от тях са създали сериозни проблеми през годините, както по отношение на строителството, така и на дизайна, в резултат на което в момента не изпълняват своята роля.
Знаете ли, че:

Малката белочела гъска е един от най-застрашените видове птици
в Европа. Почти цялата европейска популация на вида
зимува в Национален парк „Езерото Керкини“, където остава 5 до 6 месеца всяка година,
повече отколкото във всяка друга страна или регион.





