Районът е бил известен още от началото на 20-ти век заради голямата си орнитологична стойност. Ф.Н. Чейс, който служил в Британските експедиционни сили в равнината Стримон през 1916-1917 г. и по-късно публикувал своите орнитологични наблюдения, писал, че „…равнината Стримон остава tera incognitta (неизвестна земя) за орнитолога…“ и за „наистина огромни зимни ята рибарки, които понякога покривали десетки акра…“ и че „…големи хищни птици изобилстват из цялата равнина…“. Според Чейсън, орлите „… били сред най-характерните птици на равнината Стримон, особено през зимата.

Не е било необичайно да се видят по всяка гора или по всяко голо дърво, докъдето поглед стига, орли с развято оперение и глави, обърнати към реката, наблюдаващи патиците, които летят неспокойно нагоре-надолу…“ Особено скалните орли „… били най-многобройни, те били постоянни жители на района…“, кресливите орли били „…често срещана гледка в равнината…“, докато „… много от орлите, които видях, били белоопашати орли. През… големия студ през януари 1917 г., много белоопашати орли се събраха по бреговете на река Буткова…“ Наред с четири вида лешояди, Чейсън споменава и други грабливи птици като доста често срещани, като например рибарският скот и ветрушката, видове, които сега са почти изчезнали и се срещат само на няколко места в цялата страна.

Друг британски военен офицер, капитан А. Слейдън, споменава големи ята рибарки, които е срещал в района през зимата, и хиляди черни рибарки, гнездящи в езерата в района. Той също така казва, че червенушката „… била доста често срещана и нейното специфично мучене можело да се чуе почти в тръстиките…“.

Сравнително малката дълбочина, полегатите склонове в северната и североизточната част на езерото, високата продуктивност поради периодичното наводняване с вода и обогатяването ѝ с хранителни вещества, разположението му спрямо миграционните коридори на птиците и съществуването от древни времена на едно и също място на голяма влажна зона, са факторите, допринесли за запазването на естественото богатство на района дори след създаването на изкуственото езеро.

В края на 70-те до началото на 80-те години водолюбивата растителност покриваше над 12 000 акра на различни места в езерото, докато крайречната гора доминираше в северната му част. Площта на езерото беше приблизително 50 000 акра през пролетта, докато през зимата често изчезваше и оставаше само речното корито, което пресичаше езерната площ. Годишното колебание на нивото на водата беше около 3 метра (по-високо през пролетта, по-ниско през есента и зимата).

Новите работи в района на езерото бяха завършени през 1982 г., когато новият язовир започна да функционира. С експлоатацията на новия язовир се наблюдава сезонно колебание в нивото на езерото с 4,5 до 5 метра (от надморска височина 31,0 – 31,50 метра през есента до приблизително 36 метра през пролетта), което води до вариране на площта на езерото от приблизително 50 000 акра през зимата до 75 000 акра през пролетта.

Знаете ли, че:

Повече от 3000 червеногърби пеликани могат да бъдат

наблюдавани по време на пролетната миграция

и около 5000 при есенното им завръщане в Африка.

Tags: Езерото Керкини