Национален парк „Езерото Керкини“, История, част 3

Историята на Националния парк „Езерото Керкини“Многобройната роля на влажната зона

Влажната зона има множество ценности, функции и приложения, някои от които са:

  • Контрол на наводненията: тя задържа водите на река Стримон и предотвратява риска от наводнения в равнината Серес.
  • Напояване: тя осигурява вода за напояване в голяма част от префектура Серес.
  • Риболов: това е едно от най-богатите на риба езера в страната.
  • Биоразнообразие: езерото с влажната си растителност и планините, които го заобикалят, предлага подслон и храна на много видове диви животни.
  • Научно: това е важна област на научни изследвания върху влажните зони, тяхното управление и антропогенните ефекти върху техните функции, поради разнообразието на биологичното му богатство и дейностите, които се развиват в района.
  • Образователно – Образователно: влажната зона и околността са подходящи за екологично образование и обучение за ученици и възрастни.
  • Развлекателно – Екотуризъм: може да предложи на посетителя почивка и спокойствие и да бъде център за развитие на леки развлекателни дейности.
  • Икономически: влажната зона е източник на значителни доходи за фермери, животновъди и рибари, а с непрекъснатото развитие на екотуризма, нови професии процъфтяват в по-широкия район (информационни услуги, кетъринг, хотелиерство и др.).

Националният парк „Езерото Керкини“ е създаден през ноември 2006 г. с цел опазване на района като национално природно наследство, въз основа на:

  • Систематично наблюдение и планиране на проекти за управление на екологичните параметри на района.
  • Непрекъсната охрана и надзор на защитената зона.
  • Ефективна координация на компетентните служби и органи.
  • Изготвяне на програми, насочени към екологично образование, информация и осведоменост на обществеността и органите.
  • Осигуряване на социална политика, консенсус и участие и др.

Общата площ на защитената зона възлиза на приблизително 831 000 акра. Защитената зона включва районите от Кастануса на запад до Харопос и Агистро на изток, Ираклия на югоизток и Литотопос на юг. Включени са планинските райони на Керкини (Белес) на север и Мавровуни и Дисорос (Крусия) на югозапад.

Има четири защитени зони, които са:

  • Зона за абсолютна защита на природата.
  • Зона за защита на природата.
  • Зона за екоразвитие А.
  • Зона за екоразвитие Б.

Във всяка зона се прилагат специфични разпоредби и/или забрани в зависимост от екологичното значение и чувствителност на всяка зона.

Международни конвенции, приложими за Национален парк „Езерото Керкини“.

За Националния парк се прилагат следните международни конвенции и директиви на Европейския съюз:

  • „Споразумение за влажните зони с международно значение, особено влажните зони“, известно като Рамсарската конвенция.
  • Конвенция за опазване на мигриращите видове дива фауна (Бонска конвенция).
  • Конвенция за защита на европейската дива природа и природните местообитания (Бернска конвенция).
  • Директива 79/409/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици.
  • Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. относно опазването на естествените местообитания и на дивата фауна и флора.
  • Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действие на Общността в областта на водната политика.

 

Знаете ли, че:

През пролетта големи площи в северната

и североизточната част на езерото са покрити

от водни растения като жълтата водна лилия.

0030 6985654327